Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний е роден на 17 януари, Антоновден, 1978 г. в Стара Загора в семейство на православни родители, изселници от Гюмюрджина (дн. Комотини). Основното си образование завършва в родния си град. През есента на 1993 г. постъпва като ученик в Пловдивската духовна семинария "Св. св. Кирил и Методий".
След завършването на семинарията с отличен успех през 1998 г. е приет за редовен студент в Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". По време на следването си е ежедневен клиросен певец в столичния храм „Успение Богородично" в кв. "Малашевци". През пролетта на 2002 г. постъпва като послушник в Клисурския манастир "Св. св. Кирил и Методий" край град Вършец, Видинска епархия.
На 5 август 2002 г. в навечерието на празника Преображение Господне на вечерното богослужение приема монашески постриг, като под мантия го води днешният Велички епископ Сионий, тогава още архимандрит и ректор на Софийската духовна семинария. На 18 октомври 2002 г. е ръкоположен за йеродякон от Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан, а на 17 януари 2003 г. е ръкоположен за йеромонах.
След завършването на Богословския факултет при СУ, от 1 април 2003 г. е назначен, по решение на Св. Синод на БПЦ, за ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария "Св. св. Кирил и Методий".
На 21 ноември 2006 г., по решение на Св. Синод, в храма на Пловдивската семинария е възведен в архимандритско достойнство от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит - тогава председател на Просветната комисия към Светия Синод, а днес патриарх Български.
От 1 май 2007 г. е назначен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай за протосингел на Пловдивска света митрополия.
На 23. 03. 2008 г. по решение на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен за епископ с титлата Константийски и след въдворяването му в гр. Смолян на 19.04.2008 г. (Лазаровден) е поставен да обгрижва духовно жителите на Родопите.
От 15 юни 2010 г. е назначен за викарен епископ на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон.
На 27 октомври 2013 г. е избран от Св. Синод на БПЦ-БП за Западно- и Средноевропейски митрополит.
Как се е формирало българското малцинство и Българската Църква в Хърватия
Българите са идвали на територията на Хърватия в няколко различни периода. Първите българи са дошли в Загреб през втората половина на XIX век. Те са били млади хора, студенти, които са получили стипендии благодарение на епископ Йосип Щросмайер, а по-късно и на Франьо Рачки. Тази тенденция продължава и след освобождението на България от турско робство когато българските студенти тук са много повече. След завършване на образованието си в Загребския университет голяма част от тях се завръща в България и стават строители на новата българска държава. Но някои създават свое семейство и завинаги остават в Хърватия.
Втори път голям брой българи пристигат в Загреб в началото на XX век. Това са хора земеделци, селяни, които са се занимавали със селско стопанство и които са дошли, както се казва, на гурбет за парче хляб. Сламените покриви на техните къщи са се виждали на края на Максимирската гора.
След края на Първата световна война в Загреб пристига голяма група български градинари, които активно участват в живота на града и околните селища. След тяхното пристигане предлагането на загребския пазар става по-разнообразно и богато, защото българските градинари донасят със себе си и започват да отглеждат тук някои зеленчуци, които местните жители не са познавали. Техният усърден и скромен труд, тяхната честност, оставят дълбока следа в съзнанието на загребчаните и те дълго време всеки, който се занимава с градинарство, са наричали „българин”, независимо от това, че не е имал никаква връзка с българите. По този начин загребчани са изразили особеното си признание към българските градинари за тяхното трудолюбие и за приноса им в подобряване качеството на живота в Загреб.
Следващата преселническа вълна е в навечерието и началото на Втората световна война, когато Хърватия и България са били съюзници и техните двустранни връзки достигат възможно най-високото ниво. Когато българите са учили извън своята родина България, традиционно са избирали да следват в Загреб, Прага, Париж, Берлин и Цюрих. Така, в началото на 40-те години, в Загреб идват много български студенти. Според неофициални данни техният брой е бил около петстотин. Следвали са предимно право, медицина, строително и машинно инжинерство. Например – през учебната 1942/43 г. в Медицинския факултет на Загребския университет са следвали повече българи отколкото хървати. Впрочем не трябва да се забравя, че по време на войната в Хърватия е била въведена трудова повинност и хърватите, които са имали възможност да следват са били по-малко, отколкото в мирно време. След завършване на образованието си доста българи остават в Загреб, т.е. в Хърватия и тук създават семейство. В същото това време, в края на 30-те и началото на 40-те години, освен студенти, в Загреб пристигат и сравнително голям брой музиканти и певци, които активно участват в културния живот на Загреб и на Хърватия като цяло. Ще споменем само някои от тях – Петър Райчев, Стоян Коларов, Мариана Радев, Яна Пулева-Папандопуло, Филка Плетикосич и др. Студенти и музиканти пристигат тук до 1968 година, т.е. до известните събития в Чехословакия, след които българското правителство максимално ограничава пътуванията в тогавашната Югославия.
Между другото, смята се, че голям брой българи, бягайки от турците, са дошли на територията на днешна Хърватия – чак до адриатическото крайбрежие. Те много отдавна са асимилирани, а свидетелства за тях днес съществуват само в църковните книги и в запазените имена, които завършват на “ов”.
Според преброяването на населението през 2001 г. в Хърватия е имало 331 българи, от които 174 живеят в Загреб. Възможно е този брой да е по-голям, но потвърждение за това трябва да почакаме при следващото преброяване. От казаното дотук е ясно, че най-много българи живеят в Загреб, а останалите са разпръснати в цяла Хърватия: Пакрац, Славонски брод, Джаково, Вуковар, Осиек, Риека, Пула, Сплит, Имотски, Дубровник и т.н.
На 29.10.2003г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Западно и Средно Европейски Митрополит Симеон е подписан договор между Република Хърватия и Българската Православна Църква в Хърватия и с това е сложено началото на Българската Православна Църква в Хърватия.
Първоначално се е служило Св. Литургия на български език във врeмeнно предоставеният униатски храм „ Св.св. Кирил и Методи“ , а след това с разрешението на кардинала е предоставена за служба католическата църква Св. Георги . Тази църква се ползва и до сега , като в нея е изработен иконостас и по всичко наподобява на Български Православен Храм .
На служба идват не само българи , но и румънци , гърци и сърби .
Актуален адрес на общината в Загреб :
За служебна коренспонденция:
Croatia
Zagreb 10 000
Ul.Zdihovska 67
Bugarska Pravoslavna Crkva u Hrvatskoj
Ik. Emil Angelov
Кратка автобиография
Иконом Емил Ценов Ангелов
Роден .18 . 11 . 1969 в гр. Видин
24.06.1989г. – завършена Софийска Духовна Семинария – гара Черепиш
08.09.1991г – ръкоположен за свещеник от Видински Митрополит Дометиан
От 19.10.1991г до 02.10. 2006г. енорийски свещеник с. Гомотарци , Видинска Епархия
От 02.10.2006г. български свещеник в Загреб – Хърватия – към Западно и Средно Европейска Митрополия
