КНИГА РУТ



Глава 
1  2  3  4



ГЛАВА 1.

начало на текста

1. В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина.

2. Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му - Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там.

3. Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина.

4. Те си взеха за жени моавки, - на едната името беше Орфа, а на другата - Рут; и живяха там около десет години.

5. Но сетне и двамата (й сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си.

6. Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб.

7. И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете й снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя,

8. Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене!

9. Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха

10. и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ.

11. А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже?

12. върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: "имам още надежда", и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,

13. ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази.

14. Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея.

15. Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.

16. Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог - мой Бог;

17. и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе.

18. Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва.

19. И вървяха те двете, докле стигнаха ДО Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, Цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин?

20. Тя им рече: не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина;

21. аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие?

22. И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха й, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.


ГЛАВА 2.

начало на текста

1. Ноемин имаше роднина по мъж, човек твърде виден, от племето на Елимелеха, на име Вооз.

2. И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя й отговори: иди, дъще.

3. Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово.

4. И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ!

5. И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена?

6. Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските поля;

7. тя ни каза: "оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите"; Дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи.

8. И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини;

9. гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми.

10. Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?

11. Вооз отговори и рече: обадиха ми всичко, що си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала довчера и завчера;

12. нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле!

13. Тя отговори: дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня.

14. И рече й Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той й даде хляб; тя яде, наяде се, и още й остана.

15. И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте;

16. дори и от снопите й подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча.

17. Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик.

18. Като взе това, отиде в града, и свекърва й видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде й онова, що беше й останало, след като се беше наяла.

19. И каза свекърва й: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз.

20. И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза й Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина.

21. Моавката Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми.

22. И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива.

23. Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.


ГЛАВА 3.

начало на текста

1. И каза й Ноемин, свекърва й: дъще, --не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш?

2. Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното;

3. прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие;

4. а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш.

5. Рут й рече: ще сторя всичко, що ми каза.

6. И отиде на гумното и стори всичко тъй, както й поръча свекърва й.

7. Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.

8. По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена.

9. И каза й (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник.

10. Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати;

11. затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена;

12. ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене;

13. пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре.

14. И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното.

15. И рече й: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (й) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.

16. А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя й разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.

17. И каза (й): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.

18. Тя й каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.


ГЛАВА 4.

начало на текста

1. Вооз излезе пред градските порти и там седна. И ето, минава оня сродник, за когото Вооз бе говорил. И (Вооз) му каза: отбий се и седни тук. Той се отби и седна.

2. Вооз взе десетима от градските старей и каза: седнете тук. И те седнаха.

3. И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха;

4. аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя. ;

5. Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му.

6. А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема.

7. Изпреди у Израиля, кога се откупуваше и разменяваше нещо, за потвърждение имаше такъв обичай: единият събуваше обувката си и я даваше на другия (който приемаше правото на сродник), и това служеше за свидетелство у Израиля.

8. И оня сродник каза на Вооза: купи си го. И събу обувката си (и му я подаде).

9. И Вооз каза на старейшините и на целия народ: вие сте сега свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко Елимелехово и всичко Хилеоново и Махлоново;

10. също тъй взимам за жена и моавката Рут, Махлоновата жена, за да възстановя името на умрелия в дела му, та да не из чезне името на умрелия между братята му и от вратата на пребивалището му: вие сте днес свидетели на това.

11. И целият народ, що беше при градските порти, и старейшините казаха: ние сме свидетели. Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия, които и двете въздигнаха дома Израилев; придобивай богатство в Ефрат, и нека се слави името ти във Витлеем;

12. и домът ти да бъде като дома на Фареса, когото Тамар роди на Иуда, от семето, което Господ ще ти даде от тая млада жена.

13. И Вооз взе Рут, и тя му стана жена. И той влезе при нея, и Господ й даде, та зачена и роди син.

14. И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен Господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в Израиля.

15. Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича, която за тебе струва повече от седем сина.

16. И Ноемин взе детето и го носи в прегръдките си и му беше бавачка.

17. Съседките му дадоха име, като казваха: "на Ноемин се роди син", и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея, Давидов баща.

18. И ето родът Фаресов: Фарес роди Есрома;

19. Есром роди Арама; Арам роди Аминадава;

20. Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

21. Салмон роди Вооза; Вооз роди Овида;

22. Овид роди Иесея; Иесей роди Давида.

 

 

  начало на текста