КНИГА НА ЕКЛИСИАСТА ИЛИ ПРОПОВЕДНИКА



Глава 
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12



ГЛАВА 1.

начало на текста

1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.

2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!

3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

4. Род прохожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.

6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.

7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.

8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.

10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Йерусалим;

13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Йерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.


ГЛАВА 2.

начало на текста

1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!

2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?

3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Йерусалим;

8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.

9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Йерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.

17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!

18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.

19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!

20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -

21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!

22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?

23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!

24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;

25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!


ГЛАВА 3.

начало на текста

1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.

11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.

12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.

14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.

15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.,

16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.

17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.

18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,

19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже всичко е суета!

20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.

21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?


ГЛАВА 4.

начало на текста

1. Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.

2. И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;

3. а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.

4. Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.

5. Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.

6. По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.

7. Обърнах се и видях друга суета под слънцето:

8. човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.

9. По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.

10. Защото, ако падне единият, другият Ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.

11. Също, кога лежат двама, топло им е; а един - как ще се сгрее?

12. И ,ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.

13. По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не Умее да приема съвети;

14. защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.

15. Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.

16. Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!

17. Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.


ГЛАВА 5.

начало на текста

1. Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.

2. Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.

3. Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.

4. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.

5. Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?

6. Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога.

7. Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок;

8. а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.

9. Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!

10. Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?

11. Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.

12. Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

13. А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.

14. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.

15. И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?

16. А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчавай и ядосвай.

17. Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.

18. И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар.

19. Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.


ГЛАВА 6.

начало на текста

1. Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:

2. Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!

3. Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е почестито от него,

4. защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.

5. То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.

6. А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?

7. Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.

8. А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?

9. По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.

10. Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.

11. Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?

12. Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?


ГЛАВА 7.

начало на текста

1. Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден - от рожден ден.

2. По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.

3. Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.

4. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят.

5. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;

6. защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!

7. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.

8. Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен.

9. Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.

10. Не думай: "защо прежните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това.

11. Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;

12. защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.

13. Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?

14. В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.

15. Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.

16. Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?

17. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?

18. Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.

20. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;

21. затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;

22. защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.

23. Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: "ще бъда мъдър", но мъдростта е далеко от мене.

24. Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?

25. Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, -

26. и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.

27. Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.

28. Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.

29. Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.


ГЛАВА 8.

начало на текста

1. Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.

2. Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога.

3. Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.

4. Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?

5. Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;

6. защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,

7. дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това - кой ще му каже?

8. Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.

9. Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.

10. Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!

11. Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.

12. Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;

13. а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.

14. Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!

15. И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.

16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем,

17. тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.


ГЛАВА 9.

начало на текста

1. Към всичко това обърнах сърцето си за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.

2. За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.

3. Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.

4. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре нежели мъртъв лъв.

5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,

6. и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.

7. И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.

8. Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги слей на главата ти.

9. През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.

10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.

11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.

12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.

13. Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:

14. малък град, и в него малко човеци; Дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;

15. ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.

16. И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.

17. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.

18. Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.


ГЛАВА 10.

начало на текста

1. Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.

2. Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво.

3. По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.

4. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.

5. Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:

6. невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.

7. Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.

8. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.

9. Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.

10. Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.

11. Ако змия ухапе преди обвиването й, то за обайника няма полза.

12. Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;

13. първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие.

14. Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?

15. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.

16. Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!

17. Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!

18. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.

19. Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.

20. Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата година да обади твоята реч.


ГЛАВА 11.

начало на текста

1. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.

2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.

3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.

4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.

5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.

6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.

7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.

8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!

9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.

10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.


ГЛАВА 12.

начало на текста

1. И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: "няма за мене наслада в тях";

2. докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;

3. докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;

4. кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;

5. кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;

6. докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.

7. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.

8. Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!

9. Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и Учеше народа на знание. Той всичко изпитва, изучва и състави много притчи.

10. Еклисиаст гледа да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.

11. Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.

12. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.

13. Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;

14. защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.

 

 

начало на текста