ТИПИКОН (Типик, Богослужебен устав) – книгата, в която е изложен редът и начинът на извършване на богослуженията. Названието типикон произхожда от гръцката дума „типос”- тип, образ, т.е. образец за построяване и извършване на богослужението. Типиконът съдържа също и правила от църковно-дисциплинарен характер. Съставен е постепенно в течение на вековете, събирайки и обобщавайки опита и правилата за извършване на богослужение и уреждане на живота в манастирите и храмовете.

Съвременният типикон обединява две практики в православното богослужение и типик, съществували в миналото – монашеска и мирска. Едната практика била за манастирите, другата – за катедралните храмове в градовете, където се черкували миряните. Затова типикът за катедралните храмове нямал дисциплинарна част. В течение на вековете двете практики се приближават, влияят си една от друга, докато накрая се сливат в една.

Монашески типикони: На Изток се оформят два литургически центъра – Константинопол и Йерусалим с техните богослужебни устави, които важат и до днес.

Йерусалимски типик – приписва на се на св. Сава Освещени (6 в). Изразява монашеската литургична традиция от знаменитата палестинска Лавра до Йерусалим. Той въвежда устав, повлиян от уставите на св. Василий Велики, св. Евтимий Велики, учител на св. Сава и др. През 7 в. уставът е обогатен с канони и стихири, написани от св. Йоан Дамаскин, св. Андрей Критски и др. Уставът е бил в употреба и в Константинопол и дообогатен и там.

До 11 в. богослужението по Йерусалимския типик се извършвало в Йерусалимската, Александрийската и Антиохийската църкви.

Имал голям авторитет заради произхода си, тъй като е създаден от подвижниците на светата земя. Разпространява се и в славянските църкви.

През 12 в. и в Константинопол преминават към Йерусалимския типик, защото след Кръстоносните походи и западането на Цариград своя авторитет губи и неговия църковен устав.

Константинополски или Студийски типик – създаден в Студийския манастир (основан през 5 в.), край Константинопол. Този типикон има силно влияние върху църковния живот. За първи път уставът е записан в 10-11 в. По него се служело в Константинопол, в някои места в Мала Азия, в Южна Италия, в славянските църкви.

Особености: Студийският устав е съставен за общежитиен манастир, в който монасите живеели под един покрив, под надзора на игумена, а Йерусалимският типик е за монаси, които живеят в килии, и се събирали в храма само на празници и неделни дни.

Устав за мирски богослужения в катедралните храмове (Устав на Великата църква). Той съществувал до 11 в. Нарича се устав на песенните последования. Той възниква в Антиохия и Йерусалим, но придобива окончателния си вид в Константинопол и затова се нарича Типикон на Великата църква „Св. София“ в Константинопол.

В този устав няма дисциплинарна част. В него са включени по-малко богослужения: св. литургия, вечерня, утреня, бдение, трето-шести час. Трето-шестия час се служел към обяд през св. Четиридесетница, когато няма литургия,.

Мирският устав се отличавал с тържественост, входове, литии, песнопения, редуване на молитви с песнопения, затова уставът се нарича песенен.

Св. Кирил и  Методий са превеждали богослужението  на славянски по Устава на Великата църква.

Формирането на типкона завършва през 15 в.

Най-нови устави за енорийски храмове – С течение на времето установена и записана нова редакция на Устава на Великата църква. Той е записан през 1838 г. от протопсалт Константин в Константинопол и така се прави опит за създаване на нов енорийски устав. По-късно той е преработен от протопсалт Георги Виолаки през 1888 г. и в него  с  въведени нови  служби. Някои последования са съкратени. Това е типикът по който се служи днес в БПЦ и в Гръцката църква.

Типиконът описва реда на богослуженията и начинът на извършването им. Текстове на богослуженията са записани в различни книги. Църковният устав не разрешава извършване на богослужение без книги, наизуст.

• Богослужебните книги използвани от свещенослужителите:

НАПРЕСТОЛНО ЕВАНГЕЛИЕ. Съхранява се в св. олтар, върху светия престол. Обикновено е в златен или сребърен обков. От Напрестолното евангелие четат само духовници по време на богослужение.

Съдържа евангелските текстове, които се четат по време на различни богослужения през цялата година. Евангелските текстове са раздеени на части, наречени „зачала“.

СЛУЖЕБНИК – Това е книгата на свещеника и дякона – изложен е редът на извършване на св.  Литургия, утренята и вечернята.

АРХИЕРЕЙСКИ СЛУЖЕБНИК /Чиновник/ – Книгата на архиерея – съдържа реда на извършване на св. Литургия, утренята, вечернята, но включва още богослуженията, които извършва само епископът: освещаване на антиминс, на храм, ред на хиротонии и хиротесии.

ТРЕБНИК  – съдържа реда  на свещенодействия и молитвослови, които се наричат треби  -извършват се според нуждите на един или няколко човека. Требникът е разделен на две части: 1 –Тайнствата (без Евхаристия и ръкоположение), опело, освещаване на вода.  2. за разни нужди – освещаване на вещи, сгради, чиста молитва и др.

• Богослужебни книги на църковнослужителя

ЧАСОСЛОВ – (Съдържа редът на ежедневните служби по часове) Книга, която служи за ръководство на четци и певци. Съдържа реда на всички ежедневни служби. Молитви, които се допълват към денонощния богослужебен кръг. В него са включени тропари, кондаци и Богородични прокиемени, принадежащи на седмичния кръг. От първите християнски векове богослужебните събрания били извършвани в строго определени часове, наречени „час” или „молитвен час”. Освен първи, трети, шести и девети час като такива били определяни вечернята, повечерието, полунощницата и утренята. Затова и тази книга е наречена Часослов. Съставен е от св. Сава  Освещени, допълнен от св. Йоан Дамаскин и св. Теодор Студит – 8 век.

ОКТОИХ (от гр. окто – осем) (Съдържа редът на службите за всеки ден от седмицата)  Съдържа богослужебните последования от седмичния богослужебен кръг. Всеки ден от седмицата е посветен на събитие или личности. Напр.: неделя – на Възкресение Христово, понеделник – на безплътните сили, вторник – на св. Йоан Предтеча, сряда – предателството и разпятието на Христос; четвъртък – св. апостоли и св. Николай, петък – страданията и смъртта на Иисус Христос, събота – на преподобните, мъчениците, и всички светии, както и почиталите.  Песнопенията са разделени на осем напева или „гласове”. Всеки глас съдържа песнопения за всяка седмица. Гласовете са осем. Оттам идва и названието на книгата. Употребата на Октоиха в седмични дни започва от Неделя на всички светии до събота преди Месопусна неделя. Основа за съставянето му полага св. Йоан Дамаскин през 8 век.

МИНЕИ (от гр. мина -месец) – (Съдържа редът на служби за месеца) Съдържа молитви и песнопения в чест на светиите за всеки ден и тържествените служби на Господски и Богородични неподвижни празници, които се честват на определен ден от месеца. За всеки месец има отделен миней затова са общо 12 минея.

Съставянето на минея започва от 5 век и се допълва до 15 век. По-голямата част е написана през 8 – 9 век. Първото обединение на отделни служби в минейни сборници прави св. Софроний, патриарх Йерусалимски и св. Йоан Дамаскин, които събрали в една книга известните за това време песнопения  на неподвижните празници. Допълва се от св. Теофан Изповедник, св. Йосиф и св.Теодор Студит.

Съществува и т.нар. Общ миней – служби за отделни видове светии: пророци, апостоли, мъченици, преподобно мъченици и др.

ТРИОД – Постен – Четива и песнопения през периода на Великия пост, започвайки от подготвителните седмици (Неделя на Митаря и Фарисея) до Велика събота.

ТРИОД – Цветен (Пентикостар) – Съдържа четива и песнопения за периода от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница.

АПОСТОЛ – една от най-древните книги. Също като Евангелието е  разделена на зачала. Съдържа: Деяния на св. апостоли, седемте апостолски съборни послания, 14 -те послания на св. ап. Павел, които се четат на части по време на различните богослужения.

ПСАЛТИР – Книгата съдържа библейските псалми, разделени на 20 групи наречени „катизми”. Всяка катизма е разделена на три части наречени „слави”. Всяка от тях включва по няколко псалома. Изключение прави Пс.118  поради значителния си обем.

ПАРИМИЙНИК – (от гръцки „паримия” – притча) – съдържа основно четива от Стария Завет с пророчества или предобрази на празнуваните лица и събития. Четат се по време на вечернята, по време на Царските часове. Обикновено съдържат