,,С кръста идва и Възкресението. За това кръстът е символ за всеки един християнин, упование и надежда.“
„Християнството превръща представата за страданието и жертвата от нещо мимолетно в нещо вечно.“
В средата на Великия пост Православната ни Църква издига пред духовния поглед на вярващите Христовия Кръст – знака на най-голямата жертва и на най-великата победа в човешката история. В храмовете през тази седмица Разпятието Христово се изнася за поклонение и застава в средата на храма като живо свидетелство за любовта на Бога към човека и като тих, но силен призив към всеки християнин да поеме своя път на покаяние и надежда. Тогава отново прозвучават вдъхновените думи на църковното песнопение: „Огненият меч вече не пази входа на Едем, защото той си намери славен съюзник в кръстното дърво, а жилото на смъртта и победата на ада са поразени. И Ти, Спасителю мой, дойде и извика към онези в ада: влезте отново в рая“. Неделя Кръстопоклонна е духовен оазис по пътя до Пасхата Христова – време, в което вярващите се укрепват под благодатната сянка на Кръста, за да продължат пътя към Възкресението. За смисъла на Христовия Кръст в живота на човека, за изпитанията, които всеки носи като свой собствен кръст, и за духовния път на християнина към светлината на Възкресението разговаряме с Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.
– Ваше Високопреосвещенство, как да разбираме символиката на Кръста извън храма – в ежедневните трудности, избори и изпитания?
– Кръстът е оръжие на мира и знаме на непобедимостта, както Църквата го възпява. Той съпровожда всеки един християнин от неговото духовно раждане, в тайнството Кръщение до последния му миг на земния път, когато кръстът и увенчава неговото гробно място. Нашият Спасител Господ Иисус Христос казва: „който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк. 8:34).
Кръстоносенето е основният подвиг на всеки християнин през житейския му път
и Бог възлага на всеки от нас кръст, който е по мярката на нашите духовни сили. Понякога поради човешките слабости, немощи и грехове, тази тежест се усеща много повече и затова се налага да участваме активно в благодатните тайнства на Църквата, в светата Евхаристия чрез Покаянието, за да можем да направим така щото нашите сили да се възвърнат и отново да понесем своят кръст, изкачвайки житейската ни Голгота. Христовият кръст бележи дните и годините на житейския ни път, от сутрин до вечер като християни. Преди да излезем от дома си, за да вършим своите дела ние се прекръстваме, осеняваме се с кръста, когато сядаме на трапезата, за да благодарим на Бога за материалните блага, които ни е дал. И отново, преди да заспим, се осеняваме с Кръста Христов, за да можем да поверим живота си в Неговите ръце през нощта до следващия ден. Кръстът е начертан в сърцата и душите на всеки християнин, ние трябва да го носим достойно, защото, той е основно средство за борба с врага на човешкото спасение – дявола.
– Сега, в средата на Великия пост, кръстът се изнася за поклонение в храмовете. Отново християните ще имат възможност да се поклонят на много места и в столицата, и в страната, където има частици от самия Кръст Христов. Защо Кръстът се изнася за поклонение точно в средата на поста? Споделете ни повече за неговия исторически и духовен смисъл в богослужебния цикъл.
– Кръстът се изважда за поклонение в средата поста, като благоприятно време за духовна отмора под неговата сянка. Както човек, когато в пек върви по своя път и види сенчесто дърво и спира под него, за да поеме дъх, така и всеки един християнин, по пътя на поста, достигайки до Неделя Кръстопоклонна, отдъхва под благодатната сянка на кръста, събира сили, за да извърви достойно до края своята кръстна Голгота. В богослужението кръстът заема централно място, освен на Неделя Кръстопоклонна и празника Въздвижение на Честният Кръст всяка сряда е петък, когато се отбелязва с пост, ние си спомняме за кръста и Христовите страдания.
– А как християнството превръща представата за страданието и жертвата?
– Християнството превръща представата за страданието и жертвата от нещо мимолетно в нещо вечно. Спасителят доброволно разпнат на кръста, чрез смъртта и възкресението Си даде нов смисъл на кръста, който е основа на нашата вяра, както се възпява в едно от песнопенията:
„Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните – язва“.
Кръстът преобръща представата за страданието и за жертвата в изкупление, а знаем, че в Християнството саможертвата е велика добродетел. Христос казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан. 15:13). Тази себежертва, която Той направи, като пример за всички, изкупвайки човеците от първородния грях, възстановявайки връзката между Бога и човека, давайки отново възможност на човеците да се богоуподобяват чрез своя праведен живот, следвайки Неговия път, ни дава нов смисъл и най-вече надежда и упование.
– Може ли да ни кажете как да обясним значението на Кръста на децата и младите хора?
– Както на всяко едно дете е необходима храна, вода, топли дрехи и всичко това, което му трябва, за да живее тук на земята, така и кръстът е необходим за всеки един християнин в духовно отношение, защото без кръста ние сме духовно голи, ние сме духовно жадни, ние сме духовно гладни и сме без онази закрила, от която имаме нужда. Но най-добре това могат да обяснят родителите на своите деца, когато християнското семейството е здраво и родителите са въцърковени. Това е и задачата на Църквата – да възпита здрава семейна среда, в която не само физически, но най-вече духовно да израстват децата на Православната ни църква, за да можем наистина след това да отхраним и отгледаме ние достойни членове на нашето общество и на Църквата, а те след като поемат своя собствен път, създадат семейство, да учат на вяра, на добродетели, на упование и на нравственост своите деца. Така че това е голям дълг на всеки един от нас – да работим с подрастващата младеж, да работим с децата, защото те са с чисти сърца и каквото посеем в техните души, това ще пожънем. Ако посеем с любов, ще пожънем много добродетели, твърда и непоколебима вяра и за това трябва да не губим времето и дните си, а да инвестираме това време в това да научим младежта на вяра и добродетели.
– Често срещаме посланието – всеки да носи своя кръст, но как да приемаме „своя кръст“ без отчаяние?
– Християнинът е вярващ човек, и когато ние твърдо вярваме в Божия промисъл в житейския ни път, унинието и отчаянието са ни чужди. Естествено, по някой път поради отслабването на вярата ни в Бога, се поддаваме на тези страсти, но вярващият човек е с твърда надежда и упование, че всичко това, което му се случва е по Божие допущение, а като християни, знаем, че Бог допуска изпитания, за да ни направи още по-твърди във вярата. Той допуска тези изпитания да ни покаже, че не всичко е в нашите ръце и понякога ни удря леки шамари в житейския път, с които да ни отрезви, да ни опомни, че тук и сега не зависи нищо само от нас, но така отдавайки житейския си път в Божиите ръце, ще бъде много по-лесно за нас, за да не губим дните и годините си в лутане, а да вървим в правия път – пътя на вярата, на надеждата, на любовта, на тези добродетели, към които ни призовава нашият Спасител и те да бъдат неизменен залог за добруването ни тук на земята и добре да се подготвим за вечността. Кръстоносенето не е лесно, но то е „иго благо и бреме леко“, та носейки кръста си ние, макар и да се огъваме под тежестта му, Бог ще ни изпрати сили, стига само да Го призовем с вяра. Бог ни изпраща хора, подобно на Симон Киринеец, за да можем да се изправим и отново да вървим по житейската ни Голгота.
– И накрая на нашия разговор кажете ни за връзката между Кръста и Възкресението — защо не можем да говорим за едното без другото?
– Без разпятие няма как да има Възкресение, защото Христос дойде доброволно, знаейки много добре, че идва за да принесе себе си откуп за мнозина и чрез Своята пречиста кръв, пролята на Кръста и чрез Своята смърт да ни изкупи от първородния грях, а след това да възкръсне, както бе говорил на Своите ученици. През Страстната седмица, която предстои, ние ще преживеем всички тези последни часове и дни от земния път на нашия Спасител Господ Иисус Христос и много скоро тази тъга и скръб ще бъде превърната в неземна и неспираща радост в сърцата ни от Христовото Възкресение. С кръста идва и Възкресението и за това кръстът е символ за всеки един християнин, упование, надежда, упора и основно средство за духовна защита и борба с демоните.
С митрополит Антоний разговаря Ангел Карадаков.
