Уважаеми госпожо и господин заместник-председател на Европейската комисия,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми гости,
Дами и господа,
Бих искал да изкажа дълбока благодарност към организаторите на днешната среща-диалог на високо равнище. В рамките на Конференцията за бъдещето на Европа тази инициатива ни дава възможност заедно да обсъдим европейските предизвикателства и приоритети, за да създадем заедно една подготвена за бъдещето Европа.
За мен е привилегия да представя първи изказването си пред високо уважаемите участници в настоящия форум. А кое би било по-добро начало за днешната дискусия от опит да обърнем поглед към фундамента на днешна Европа, който е оформил облика на европейската цивилизация, който е бил, е тук и ще пребъде.
Неминуемо асоциираме Европа с Европейския съюз като все по-близко обединение между държави и общност на хора, които изповядват общи ценности. Без съмнение, когато говорим за Европейския съюз, си представяме популярното му догматично изобразяване като древногръцки храм с три (отскоро с четири) стълба, които са стъпили здраво върху солидна обща основа. Тази основа са изконните европейски ценности: човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и човешките права.
Безспорно е, че системата на общите европейски ценности се корени в християнските ценности. Те са любов, вяра, състрадание и надежда, като антипод на омразата, безверието, егоизма и отчаянието. Не трябва да забравяме, че те формулират ядрото на нашата Европа. В света днес се забелязва все по-голяма склонност това ядро да се пренебрегва, подминава или дори умишлено да се десемантизира. Без ясно осмисляне на своето изконно ядро европейското общество не може да има ориентир, не може адекватно и гъвкаво да надгражда и укрепва общия си храм. Не може да идентифицира разделителните линии между моралното и неморалното, между човещината и травматичното безразличие, между съзидателното и стихийната разруха, между мира и безпорядъка.
От позицията на архиерей на Българската православна църква често поставям въпроса защо в днешни дни се допуска пренебрегване на християнските ценности в различни направления на европейската политика. Вярно е, че Европейският съюз възниква предимно като мощен икономически и все по-силен политически съюз. Но с това ли се изчерпва идеята за все по-близка интеграция? Докъде сме склонни да допуснем нахлуването на консуматорското секуларистично общество в общия ни дом? Не съществува ли риск европейската идея да се превърне единствено в безлично счетоводство, в сметкаджийство, докато духовният аспект все по-последователно бъде изтласкван на заден план, а духовните ни корени обричани на забвение? Не трябва да се забравя първопричината за възникването на европейската идея като цяло. Това е смелостта на европейските нации да минимизират максимално своите разделения на национални политически тела, и водени от солидарността помежду си успешно да съградят своя наддържавна общност. Целият този процес обаче се модулира от мощни културни и духовни традиции, които в своята синергия проявяват съзидателното си действие. Това е стремежът на хората към Мир. А Мирът в Църквата е Христос. Храмът на Христос е Църквата, която популярно лековато се разглежда като тромава пазителка на традициите. Да, освен светотайнствения си живот, Църквата в Европа е и дом на традицията да се пази заветът на Христос. Известно е, че думата традиция идва от латинския глагол tradére – „предавам“. Често се получава така, че оценяваме с тъга традициите, когато носителите им вече ги няма. Затова сме призвани да живеем традициите тук и сега, да пазим спомена и духа им, за да можем на свой ред да ги предаваме на поколенията. Защото традицията не е нещо безвъзвратно загубено, а продължава да живее и да дава ежедневните си изобилни плодове. В комунистическото общество християнството и църквата се представяха като съкровищница на старини и студен музей, тоест като нещо мъртво. Това обаче не е вярно, защото традицията има своята съзидателна роля в Европа — и днес, и за в бъдеще.
Друго предизвикателство поставя неминуемата многофасетна проява на модернизацията на съвременното общество и непрекъснато изменящата се технологична среда. Технологичният напредък е плод от натрупването и съхраняването на знания и увеличаването на техния обем. В резултат на тези знания традицията няма да се видоизмени същностно, при условие че всеки продукт на развитието ни бъде разглеждан като Божие творение и за него се отдава благодарност на Вседържителя като за негов дар. За свободния европеец, за свободния християнин, еволюирала Европа не следва непременно да бъде изобразявана като изморена възрастна госпожа, а ще бъде обновена и видоизменена от нововъведения на бъдещето. Тя ще продължава да бъде квасът, люлката на онова човечество, което трябва да събере в себе си всички спасявани, защото Христос призовава всички да се спасят. Същевременно за свободния европеец Европа е, а и трябва да продължава да бъде, многоцветна и по този начин невероятно очарователна именно защото в многообразието си се споява от общия фундамент.
В заключение бих искал да си спомним и отдадем почит на напусналия ни само преди няколко дни председател на Европейския парламент г-н Давид Сасоли, който завършва трогателното си коледно и новогодишно обръщение с думите: „Задачата пред нас е да построим свят, който се съобразява с личността и природата и вярва в нова икономика, основана не на печалбата за малцина, а на благоденствие за всички. […] На Рождество Христово се ражда и надеждата. А надеждата сме всъщност ние, когато помагаме на хората в нужда, когато не вдигаме стени по границите си, а се борим с несправедливостите. Да пребъдем!“ (край на цитата)
Съзидателна, силна и красива Европа не трябва в бъдеще да губи мощния си стремеж към хармония и непоколебимото съзнание за присъствието на Надеждата, Светлината и Мира, за непоклатимите си традиции, пазени през вековете, за топлината и уюта на общия ни дом. Отговорността за това е съвместна!
Благодаря на всички за вниманието.
