Православната Църква има три йерархически степени: дякон, свещеник и епископ.

Дякон

Дякон (от гр. „диаконос“ – служител) -свещенослужител от първата, най-ниската йерархическа степен в Църквата. Поставя се „ако са безпорочни“ (1Тим. 3:13) чрез ръкополагане (хирoтония), но сам не може да ръкополага и не може да извършва богослужения самостоятелно. В апостолските времена дяконите са  прислужвали на църковните трапези, а по късно са започнали да прислужват и прибогослужението. Днес дяконът е помощник на архиерея и свещеника в богослужението.

Дяконът не е тайноизвършител, а само помощник на свещеника при извършването на св. Евхаристия. Поради това той се ръкополага от епископа след освещаването на св. Дарове или, по-точно казано, след произнасяне на думите: „И да будут милости великаго Бога и Спаса нашего Иисуса Христа со всеми вами“.

Дяконите монаси се наричат йеродякони, т.е. свещенодякони. Проявилите усърдие в службата и живота си йеродякони биват отличавани със званието протодякони, т.е. първи или старши дякони, а йеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите.

Свещеник

Свещеникът бива ръкополаган след Великия вход, т.е. преди освещаването на св. Дарове, защото той е извършител на великите Божии Тайни и достоен проводник на низвежданата върху вярващите небесна благодат.

Свещеникът е духовно лице (свещенослужител), посветено във втората, средна степен на свещенството и получило дарът на служението си чрез ръкополагане (хирoтония) от архиерей (чрез епископско ръкоположение). Притежава благодатта да извършва самостоятелно повечето от св. тайнства и требите. Той не може да извършва само тайнството свещенство (хиротония), да освещава храмове, антиминси и миро.

Към свещеника е прието да се обръщаме с „Ваше благоговейнство“, а неофициалното обръщение е „отче“. Свещеникът се нарича също иерей (йерей) или презвитер (от гр. старейшина – така както св. ап. Павел нарича в посланията си свещениците). Свещеник, който се отличи с примерен живот и плодоносно служение, получава за награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник. Отличилите се биват възвеждани и в най-горните степени на свещеническо служене: протопрезвитер, иконом, свещеноиконом и ставрофорен иконом. На някои икономи за отличие се дава и нагръден кръст.

Свещеникът монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири.

Епископ

Епископ (от гр. „епископос“ – надзирател) – духовно лице (свещенослужител) от третата, най-висшата степен на църковната йерархия. Първите епископи са били светите Апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи (от гр. надзорник), презвитери (от гр. старейшина) и дякони (от гр. служител). Първоначално дяконите прислужвали на църковните трапези, а по късно започнали да прислужват и при богослужение.

За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопосветени лица от монасите. Епископът се ръкополага  най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби; обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг). В Българската православна църква епархийските архиереи се наричат митрополити. Епископите у нас нямат епархия, а заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват. Хорепископ или викарен епископ, митрополит, архиепископ, патриарх, католикос и папа са само служебни звания на епископа.

Епископът, като носител на сугуба Божия благодат, и като обладател на особени права, бива ръкополаган от архиерейския събор преди прочитането на Апостола.