Молитвата и служението на Бога са признакът на всяка праведност. Те като някакво божествено и духовно одеяние придават на мислите ни голяма красота, направляват живота на всеки един, като не позволяват нещо лошо или неподходящо да господства над ума, убеждават ни да почитаме Бога и да уважаваме онази чест, която ни е дадена от Него, учат ни да отдалечаваме от себе си всяка хитрост на лукавия, прогонват срамните и неприлични помисли, привеждат душата на всеки в състояние на презрение към земната наслада. (Св. Йоан Златоуст)

Ако молитвата на двама или трима има голяма сила, то колко по-силна е молитвата на епископа и цялата Църква? Затова който не ходи на богослуженията, той вече се е възгордял и сам себе си е осъдил, както е писано: „Бог се противи на горделиви“ (1 Петр. 55:5). Нека се постараем да не се противим на епископа, за да бъдем покорни на бога.(Свщмчк Игнатий Богоносец)

 Разбира се, може да се молим и вкъщи, но да се молим така, както в църквата, където има такова множество духовни отци, където единодушно се изпраща песен до Бога, вкъщи това е невъзможно. (Св. Йоан Златоуст)

Когато се молим отделно, ние сме слаби, но когато се съберем, ставаме по-силни; затова и молим Бога всенародно и с взаимна помощ.(Св. Йоан Златоуст)

В църквата влизай като на небето – в нея и не говори, и не мисли за нищо земно. (Св. Йоан Златоуст)

Превел: † Сливенски митрополит Йоаникий