МОЛИТВА

Свети отци за молитвата

Молитвата и служението на Бога са признакът на всяка праведност. Те като някакво божествено и духовно одеяние придават на мислите ни голяма красота, направляват живота на всеки един, като не позволяват нещо лошо или неподходящо да господства над ума, убеждават ни да почитаме Бога и да уважаваме онази чест, която ни е дадена от Него, учат ни да отдалечаваме от себе си всяка хитрост на лукавия, прогонват срамните и неприлични помисли, привеждат душата на всеки в състояние на презрение към земната наслада. (Св. Йоан Златоуст)

По време на молитвата ние реално говорим с Бога, чрез нея влизаме в съюз и с ангелите и твърде красноречиво се отдалечаваме от общение с неразумните същества. (Св. Йоан Златоуст)

Молитвата е умилостивение за греховете, посредством което каещият се човек измолва прошка за настоящи или за предишни свои грехове. (Преп. авва Исаак)

 Много време е нужно и много труд, повече мисловен, отколкото телесен, за да можем първоначално да се научим да се молим както трябва, а след това да продължим да се молим. Затова и апостолът заповядва да пеем и възпяваме в сърцата си всякога Господа, а не само с уста (Еф. 5:19)… Когато душата се научи да се моли както трябва, тогава са възможни тайнствените лъчи на божественото просвещение, които слизат в молещия се през време на молитва, и заради нея той съзрява, т. е. приема със сладост и разбиране това, което чете, за да принася полза. Който не се моли по такъв начин, той нищо не разбира както трябва от прочетеното, не чувства сладост от това и не получава никаква полза. (Преп. Симеон Нови Богослов)

 Ако имаш добри дела, които могат да се застъпят за тебе, ти непременно ще бъдеш чут, и обратно, ако ги нямаш, дори и да си Давид, няма да можеш да склониш Бога. (Св. Йоан Златоуст)

За молитвата не е нужно толкова словото, колкото мисълта, не толкова движението на ръцете, колкото напрежението на душата, не положението на тялото, а разположението на духа… Нека да не се оправдаваме, като казваме, че не е лесно да се моли човек, който е обременен с житейски работи и наблизо не намира молитвен дом… Дори и в банята да си, моли се; където и да си, моли се. Ти си храм Божий; не търси място. (Св. Йоан Златоуст)

Ако ти си търпелив, винаги ще се молиш с радост. (Преп. Нил Синайски)

 Верен се нарича и е този, на когото е поверена и който притежава благодатта на Светия Дух; тази благодат просвещава ума, събира го в себе си и го съсредоточава, за да разбира с Кого беседва и за какво. Следователно, който не постъпва така в молитвата, той няма благодатта на Светия Дух, пребивава като неверен и отдалечен от Бога.(Преп. Симеон Нови Богослов)

 Тогава само ще се научиш да се молиш, когато се научиш добре да постъпваш в подвига на запазването на вътрешния си мир. Тук насочвай своето внимание, обмисляйки как да постигнеш това, че всяко твое дело да се извършва с мир на сърцето, с удоволствие и радост.(Преп. Никодим Светогорец)

 Душата на молитвата е вниманието. Както тялото без душата е мъртво, така и молитвата без внимание е мъртва. (Св. Игнатий Брянчанинов)

 Това внимание, което напълно пази молитвата от разсеяност или от странични помисли и мечтания, е дар на Божията благодат. (Св. Игнатий Брянчанинов)

 Запази се от невъздържание и ненавист, и няма да срещнеш пречки по време на молитвата. (Авва Таласий)

 Дом на молитвата е търпението, защото чрез него тя се поддържа; а нейна потребност е смирението, защото чрез него тя се храни. (Преп. Илия Екдик)

 Както диханието, когато премине през музикален инструмент, издава звук, така и Светият Дух в чистото сърце на светите и духоносни мъже възпява, химнослови и се моли Богу. (Преп. Макарий Египетски)

 Мисля, че преди всичко трябва да се молим, а основният предмет на молитвата е в това – чрез моя живот Божието име да не бъде хулено, а да се прославя и да се свети вярата в тайнството. (св. Григорий Нисийски)

 Молитвата на смирения прекланя Бога, а молбата на гордия оскърбява Бога. (Преп. Нил Синайски)

 Подготовка за молитвата са: непреситеният стомах, осичането на грижите с меча на вярата, прошка от дълбините на сърцето на всички обиди, благодарност към Бога за всички скръбни случаи в живота, отдалечаване от себе си на разсеяността и мечтателността, благоговеен страх… (Св. Игнатий Брянчанинов)

 Ако молитвата предшества делата ти и още със ставането от сън изобразява на себе си кръстното знамение, то грехът няма да намери достъп до душата ти. (Преп. Ефрем Сириец)

 На бодърстващия, внимателен и имащ пламенна любов към Бога човек никога нищо не може да му попречи да беседва с Господа. (Св. Йоан Златоуст)

Умът, ако няма в ръката си силата на молитвата, не може да съкруши греха и злите сили. (Преп. Григорий Синаит)

 Ние трябва да прекарваме живота си в молитва и чрез нея непрестанно да освежаваме ума си, тъй като всички ние сме хора и имаме нужда от нея не по-малко, отколкото дърветата от вода. (Св. Йоан Златоуст)

Често, но кратко трябва да се молим, за да не може врагът да посее нещо в сърцето ни. (Преп. авва Исаак)

 Ако молитвата на двама или трима има голяма сила, то колко по-силна е молитвата на епископа и цялата Църква? Затова който не ходи на богослуженията, той вече се е възгордял и сам себе си е осъдил, както е писано: „Бог се противи на горделиви“ (1 Петр. 55:5). Нека се постараем да не се противим на епископа, за да бъдем покорни на Бога. (Свщмчк Игнатий Богоносец)

 Разбира се, може да се молим и вкъщи, но да се молим така, както в църквата, където има такова множество духовни отци, където единодушно се изпраща песен до Бога, вкъщи това е невъзможно. (Св. Йоан Златоуст)

Когато се молим отделно, ние сме слаби, но когато се съберем, ставаме по-силни; затова и молим Бога всенародно и с взаимна помощ.(Св. Йоан Златоуст)

В църквата влизай като на небето – в нея и не говори, и не мисли за нищо земно. (Св. Йоан Златоуст)

Човеколюбовият Владика Христос приема и нечистата молитва от нечисти уста, ако е произнасяна с голямо смирение. (Преп. Нил Синайски)

 Дори някой да стои на върха на добродетелите, ако той се моли не като грешник, молитвата му бива отхвърлена. (Св. Игнатий Брянчанинов)

 Бог повече желае ние самите да Го молим за нашите прегрешения, отколкото другите заради нас. (Св. Йоан Златоуст)

В молитвата проси само правдата и Царството, т. е. добродетели и знание, и всичко останало ще ти се придаде (вж. Мат. 6:33).(Преп.Нил. Синайски)

 Не скърби, когато не получаваш от Бога веднага онова, за което се молиш. Той иска да ти даде по-голямо благодеяние, като те кара с търпение по-дълго да предстоиш пред Него в молитва. Защото няма нищо по-висше от това – да отправяш молитва към Бога и да пребиваваш в общение с Него. (Преп. Нил Синайски)

 Ако молиш за нещо Бога, а Той не бърза да те чуе, не скърби, защото ти не си по-мъдър от Него. (Преп. Исаак Сириец)

 Предмет на нашата молитва трябва да бъдат неща духовни и вечни, а не временни и веществени. Основната и първоначална молитва трябва да се състои от прошения за прошка на греховете (Св. Игнатий Брянчанинов)

Силата на молитвата е угасяла силата на огъня, обуздавала е яростта на лъвовете, спирала е войни, прекратявала е сражения, усмирявала е бури, прогонвала е бесове, отваряла е вратите на небето, унищожавала е веригите на смъртта, прогонвала е болести, отразявала е злобата, укрепявала е градове да не паднат, и изобщо – молитвата е отклонявала всякакви бедствия. (Св. Йоан Златоуст)

 Силата на молитвата винаги е голяма, но когато молитвата е съчетана с пост, то душата става още по-силна. (Св. Йоан Златоуст)

Не забравяйте, че силата (на молитвата) не е в думите, а в мисълта и в чувството. (Св. Теофан Затворник)

 Който може усърдно да се моли, той е най-богат от всички, макар и да е най-беден; и който не прибягва към молитвата, той дори да седи и на царския трон, е най-беден от всички. (Св. Йоан Златоуст)

Както тялото ни, ако в него я няма душата, е мъртво и зловонно, така и душата, която не се подтиква към молитва, е мъртва, нещастна и зловонна. (Св. Йоан Златоуст)

Плодовете на искрената молитва са тези: простота, любов, смиреномъдрие, постоянство, незлобие. (Преп. Макарий Египетски)

 Плодове на молитвата са усещането за Божието присъствие, живото помнене на смъртта, страх от съда и от осъждане. (Св. Игнатий Брянчанинов)

 Плодът на молитвата се състои в просвещението на ума и умилението на сърцето, в оживяването на душата с живота на Духа.(Св. Игнатий Брянчанинов)

 Молитвеното правило е охранителната ограда на молитвата. Молитвата е вътрешна работа, а молитвеното правило – външно. (Св. Теофан Затворник)

 Ако възнасяме молитви за ония, които ни обиждат и оскърбяват, тогава ще бъде чута и молитвата ни за нас самите. (Св. Йоан Златоуст)

 

Превел: † Сливенски митрополит Йоаникий