За любовта

Любовта – казва старецът с думите на апостола – всичко прощава, дълготърпи, не осъжда, нищо чуждо не пожелава, не завижда.

„Любовта покрива всичко“. И ако някой прави добро на ближния си по сърце, а не движен от дълга, то на такъв дяволът не може да попречи, а където това става по задължение, там все пак врагът се старае да се намеси всячески.

На трудещия се Бог изпраща милост, а на любещия – утешение.

Любовта, разбира се, е над всичко. Ако намираш, че в тебе няма любов, а желаеш да я притежава, то върши дела на любовта, дори отначало без нея. Господ ще види твоето желание и ще вложи в твоето сърце любов. А главното е, когато забележиш, че си съгрешил спрямо любовта, още на момента да изповядаш това на стареца си. Понякога това може да бъде от коравосърдечие, а понякога от врага. Сам човек това не може да разбере, а когато го изповядаш, то и врагът ще си отиде.

Който има кораво сърце, не трябва да се отчайва, защото с Божията помощ човек може да поправи сърцето си. Нужно е само да следи внимателно себе си, да не изпуска случаи да бъде полезен на ближния си, често да се изповядва и да прави милостиня според възможностите си. Но Господ е дълготърпелив и ето защо това не може и не бива да става изведнъж. Той само тогава прекъсва живота на човека, когато види, че той е готов за преход във вечността, или пък когато не вижда никаква надежда за неговото изправление.

Ние може да станем безстрастни не изведнъж, именно сега на момента, а всеки път, когато, чувствайки своята греховност, си казваме: Господи, прости ми! Единствено Господ е силен да вложи в сърцето на човека любов.

Никой не трябва да оправдава своята раздразнителност с някаква болест. Това е от гордост. А по думите на ап. Иаков: „Човешкият гняв не върши Божията правда“ (Иак. 1:20). За да не се предаваме на гняв и раздразнителност, не трябва да бързаме.

„Спасението ни трябва да се извършва между страха и надеждата. Никой в никакъв случай не трябва да се отчайва, но не трябва и да се надява прекалено.“

Преп. Амвроний Оптински